Омагьосани

на


През 2012г. разказът „Омагьосани“ бе отличен с награда за ученици в категория „Проза“ в литературния конкурс „Милош Зяпков“, организиран от Община Ракитово. Публикуван е в книгата „(Пре)творение“, издадена от ЕГ „Бертолт Брехт“ гр. Пазарджик. Това е първата онлайн публикация на разказа

Малката шатра на магьосника единствено стоеше празна на панаира в големия град. Осветлението в нея беше слабо, мистично. Магът беше седнал на дървения си трон пред масата с лилава покривка и безмълвно се взираше във вълшебното си кълбо. От всички градове, в които беше представял магическите си умения, тук за първи път не срещаше интерес.

„Хората вече не вярват във вълшебства” – помисли си той с тъга. „Колко е жалко, те не знаят, че светът е магичен и вълшебствата са навсякъде!” В очите му ясно си личеше мъка и разочарование. Горкият той, поредният шарлатанин, който обикаля от град на град, за да печели слава и пари. Тук губеше седмици от ценното си време, без да е успял да заблуди нито един захласнат посетител и без да спечели нито цент. Щеше да си тръгне от тук нещастен и гладен, отхвърлен като мръсно коте.

Но всъщност тъгата за него имаше други измерения. Сред оживения панаир на изкуства и занаяти от целия свят, събрали се тук за да покажат на гражданите красивото, той тъжеше за хората, за сърцата им, останали празни също като неговата шатра. Единствен магьосникът беше показващият на хората това, от което се нуждаят за да се почувстват щастливи – вълшебството. Той беше убеден, че именно то ги води напред и пълни душите им с цвят и мечти, но липсата им на всякакъв интерес го изпълваше със скръб. Чувстваше, че щастието на хората умира и че те ще живеят в мъгла без стремеж към абстрактното. Тази мисъл му тежеше..

Потънал в най-дълбоки размисли, той изобщо не чу как в палатката му влезе някой. Гледаше като хипнотизиран в кълбото на масата си, и ако тихият посетител не беше проговорил, вероятно скоро нямаше да забележи присъствието..

– Извинете, вие сте магьосник нали? – едва доловимият глас проряза мислите му и той инстинктивно вдигна глава нагоре.
Пред него стоеше жена – стройна, но дрипава – която го гледаше плахо с големите си черни очи. Беше млада, по лицето ѝ нямаше следи от бръчки, но пък си личаха тъмните кръгове около очите ѝ, появили се от умора и тревоги. Дългите рошави коси се спускаха до кръста на девойката и на приглушената светлина в шатрата изглеждаха сякаш са оранжеви. Носеше мърлява и раздърпана рокля, която ѝ даваше вид на просякиня. Но въпреки това тя беше първият посетител на вълшебника, затова той се зарадва и усмихна широко.

– Да, аз съм Магът от Роувърленд, предричащ съдби, правещ магии, променящ събития! Как мога да Ви помогна? – въодушевено изрецитира той обичайната си реплика и в очакване погледна младата дама.
– Имам нужда от помощ – все още плахо отговори тя. – Чувствам се самотна.

Лицето на вълшебника леко се сбърчи. Той недоумяваше как магическите му умения биха помогнали на жена, обзета от самота, да се съвземе от това чувство, но въпреки това в очите му се долавяше някакъв странен интерес и надежда.

– Как Ви е името?
– Адриана – малко по малко дрипавото момиче придобиваше увереност да говори – Живея в една барака в бедния квартал на този град сама, нямам си никого. Сутрин излизам, отивам на центъра където продавам карамелизирани ябълки. Срещам много хора, усмихвам им се, да, радвам им се, защото аз обичам хората.. Но те ме гледат неприветливо и от време на време ми хвърлят по някоя обида. Не се засягам, знам, че всеки си има своите проблеми и никому не е лесно да бъде усмихнат днес. Но в себе си тъжа, страдам силно за всичко – за нещастието и стреса у хората, за празните им сърца и отровените им души..

Жената говореше разпалено, а магът я слушаше с безизразно изражение. Той знаеше колко права е тя в думите си, дори вътрешно я подкрепяше – тя сякаш изразяваше именно неговите мисли – но предпочете да не дава израз на емоциите си.

– И аз с какво мога да Ви помогна? – запита той, когато девойката свърши прочувствената си тирада. – Съмнявам се, че има магия срещу хладнокръвието на хората. Това е нещо, което те сами трябва да променят – именно това всъщност е магията..
– Омагьосай ме да обичам! – просякинята продължи сякаш не бе чула последните думи на вълшебника. – Искам да съм влюбена! Да обичам и да ме обичат! Направи ми магия за любов!

Това докосна сърцето на магьосника. През последните десет години, прекарани в обикаляне по света и правене на най-различни магии, никой досега не беше поискал подобно нещо. Учуден, той погледна дългокосата жена и осъзна с колко чувство и емоции е надарена. Бе ѝ дадено добро сърце, с което да пълни сърцата на хората с радост и любов, но те бяха прекалено слепи да го оценят.

– Но ти го имаш! Държиш в себе си много от тази обич, много от тази чувственост! – за пръв път магът заговори развълнувано и непринудено премина на „ти”. Жената го погледна сякаш той не беше разбрал въпроса ѝ и искаше да му каже, че любовта е взаимно чувство и тъкмо такова желае, но си замълча.

Магьосникът стана и се приближи до Адриана за да я погледне по-добре – тя беше висока и имаше изправена стойка. Дори парцалената и премяна не скриваше красотата на тялото ѝ. Дори тъгата в очите и не помрачаваше надеждата, която грееше от тях като ярък слънчев лъч. Погледът, макар уморен и напрегнат, излъчваше една невероятна нежност, която вълшебникът сметна за чаровна..

Двамата се гледаха в очите – той с поглед я разучаваше, тя стоеше мълчаливо в очакване. За момент между тях се усети спокойствие и хармония. Цялото напрежение и тъга изчезнаха за миг. Очите на Адриана като че ли светнаха, устните ѝ се разтеглиха в очарователна усмивка…

За пръв път в живота си вълшебникът успя да омагьоса не друг, а себе си. И то с най-искрената и красива магия на света. Влюби се..

Реклами

3 коментара Добавяне

  1. borime4ka каза:

    Хубав разказ и заслужена награда! Поздравления

  2. blog@abv.bg каза:

    Хубав разказ и заслужена награда

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s